Тук можете да пишете любовни стихове.

Дори когато си заминеш,дори когато си далеч,аз винаги ще те обичам и мислено ще съм при теб! Дори когато ме забравиш и слънцето ме заличи,дори тогава аз ще те обичам макар и силно да боли.

Попита ме


Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Колко трудно е да не заплачеш,когато в тебе болката готи! Когато искаш да
покажеш,че ти е все едно,а всъщност много те боли! Колко трудно е да
продължиш напред,когато устните те молят целуни! Колко трудно е да кажеш
сбогом,когато ти се иска да извикаш остани.

Ракия


Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.




Зов


Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.




Обичам те!


Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?




Мълчание


Бутилка неотворена,
тишина в сумрака,
истина изровена
чсовникът тиктака.
Всичко вече каза
старият клюкар.
Зная ти не вярваш
в този номер стар.
Истините криеш
и добре се справяш -
тук-таме изтриеш,
тук-таме добавяш.
...
Бутилката отворена,
на масата стои,
и любов заровена -
край нея аз и ти.




Догаряне


Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.




Въпроси


Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.




Ревност


Измъчваш се, в огън изгаряш,
душата ти в мъка топи се.
и в своята горест дори не съзнаваш -
за мене единствена ти си.

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
последната нишка между ни.
В мъчителна болка сърце се разкъсва
от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.
Пътека оставяш открита.
И искаш да мисля, че просто нехаеш,
погребваш любов недопита.




Отиваш си


Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.




Край брега


Подгонва вятърът вълните,
уплашени те хукват към брега,
зад облаци показват се звездите
и слушат на морето песента.

От песента излизаш ти
и тръгваш по брега,
Бягаща вълна бърза да отмие
твоята следа
От раковината ли ти роди се
или от миналите дни?
Взех пръчка, в пясъка написах
"О спомен мил, къде си ти?"
Защо остави образа си в мене
след стъпките последни по брега?
Ти трябваше и него да си вземеш!
Не искам спомени, тъга...




Не плача


Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе "Почакай!".

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.




Истината


Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че бил съм лъган с нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.




Тръгвам си


Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.

Имах сърце,но сега то е твое! Имах мисли,но ти ги превзе! Имах свобода,но ти ми я отне! Живях в свят на мечти,но сега моя свят и моята мечта си ти!

Когато луната изгрее през деня,когато звездите с ръка уловя тогава и аз ще потъна в забрава и нашата любов ще изоставя.

Малко по малко всичко умира,а после чака и на изхода спира! Замисляйки се една сълза се проронва,а след нея още текат и не искат да спрат!

Ако някой ден ме намразиш толкова,че да искаш да ме убиеш,вземи нож и го забий в сърцето ми! Но внимавай да не се нараниш! Защото там си ти!

Радостта е като песен,
болката горчива дума,
но животът никак не е лесен,
дори да го изтриеш с гума!

Живота е един пъзел, и ти си парчето което ми липсва.

"От всичко се отричам,от живота си дори,ако някого обичам,знай това си ти!"

Вечер е! Всичко спи! Една възглавница окапана в сълзи.Куп разпиляни писма,и защо е всичко това? Защото свърши любовта.

Трудно е да се съвземеш,
когато нямаш на кого да се опреш.
Трудно е да живееш,
когато искаш да умреш.

Хубаво ми е


Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

Защо ли те видях? Защо ли с теб се запознах? Защо плени ти моето сърце, а после каза твърдно НЕ?!

Снощи пратих ангел да те пази,но той се върна попитах го "Защо" А той ми каза: " Ангел,ангел може ли да пази?"

Едни очи чиято светлина не е за мен.Едни ръце чиято топлина не е за мен.Един човек който търся,а не мога да намеря,едно сърце което искам,а не мога да спечеля !!!

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах-
душата ми едва не изгоря,
но късно го осъзнах...

Едно момче,само на кея,в далечината взира се с очи.
Сега,когато ти се смееш,то стиска устни и мълчи.
Едно момче с тебе се сбогува-загубва първата любов.
Сърцето му от болка стене и чака сетния ти зов!

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Колко време търсех вярното момиче,колко време сърцето ми грешеше,колко време се лутах безразличен, а колко време ти до мене беше?

Когато те видях,за първи път ме беше страх да те заговоря,когато те заговорих ме беше страх да те целуна,когато те целунах ме беше страх да те обичам,сега те обичам и ме страх да не те загубя!

0бичах те и още те обичам - непосилно е да го отрека
Да бъда с тебе всичко давам - но болката немога да понеса

Никога не губиш,когато обичаш... Винаги губиш,когато прикриваш чувствата си ... !

Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина!
Живота мой - това си ти! Обичай ме, със мен бъди!