историята на кока-кола

Ко̀ка-Ко̀ла (на английски: Coca-Cola) е популярна газирана безалкохолна напитка, продавана по целия свят. Това е една от най-разпознаваните и продавани търговски марки в света.

Първоначално замислена като лекарство, което се купува без рецепта, Кока Кола е изобретена през 19 век и според слуховете е била първоначално зелена на цвят. Тя е купена от бизнесмена Айса Григс Кандлер, чиято агресивна маркетингова политика я прави лидер на световния пазар за безалкохолни напитки през 20 век. Въпреки че е обсипвана с критики за здравни проблеми породени от нейната консумация, както и за редица закононарушения направени от компанията, Кока-Кола остава все толкова популярна и през 21 век.




В наши дни Кока-Кола се произвежда като концентриран сироп и се доставя на множество франчайзингови фирми, които го разреждат, бутилират и разпространяват.

Кока-Кола може да се отнася и за производителя на напитката, Кока-Кола Къмпани.

ока Кола е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Стайт Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 в Атланта и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден.

Считайки че две „К“ ще изглеждат по-добре в рекламите, г-н Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Кока-Кола и изписва известната сега търговска марка с уникален шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“-приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година, той продава цялата останала част от компанията на Ейза Дж. Кендлър от Атланта - човек с голям търговски нюх. Г-н Кендлър продължава да изкупува останалите дялове докато не придобил 100% от компанията.